****
Не искам анализ безсмислен да правим
на чувства, ту спящи, ту шеметно луди.
Животът е пълен с фалшиви представи.
Любовта пък е низ от красиви заблуди.
Но всеки път нещо остава
от огъня див на страстта
и то е, което ни дава
криле да летим над света.
Във полет безумен и страшен,
забравили страх и морал,
загърбили догмите прашни,
на Дявола бяхме на бал.
-Постой, Маргарита, миг още постой! -
през сълзи и' Мастора рече изплашен.
-Ти знаеш, че аз съм завинаги твой...
защото е лудост... защото е наша!
Посветено на Т. М. (отново :) )
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цветелин Todos los derechos reservados
