7 mar 2008, 21:32

* * *

  Poesía
802 0 0

За  Н.

Всяка вечер звездите ми шепнеха нежно...

Всяка вечер северният вятър ме целуваше тъжно...

Всяка вечер в луната виждах твоето лице!

Надявах се силно...

Копнеех за миг да те зърна!

Крещях, плаках, за тебе умирах!

Вярата тихо край мене стоеше,

изплакваше тя мойте сълзи...

В лед се превръщаха те...

В ледени, разбити мечти...

Ти си момчето, за което бих дала това, което нямам дори!

Сърцето ми в храм се превърна,

събира за тебе всеки спомен...

И  НЕ... НЕ ще да те пусне...

Мислите ми... като че ли тебе чакаха...

Да мисля за тебе - не мога да спра!

Душата ми без тебе не може да живее...

Но кажи ми - какво е животът ми без теб?

Бездънна яма... отново болка и самота...

Хиляди сълзи, напразно изплакани...

Без тебе аз нищо не струвам...

Без тебе животът е просто БОКЛУК!

Няма лек за мойта болка...

До мен да си ти - това е моята мечта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Буба Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...