7 мар. 2008 г., 21:32

* * *

804 0 0

За  Н.

Всяка вечер звездите ми шепнеха нежно...

Всяка вечер северният вятър ме целуваше тъжно...

Всяка вечер в луната виждах твоето лице!

Надявах се силно...

Копнеех за миг да те зърна!

Крещях, плаках, за тебе умирах!

Вярата тихо край мене стоеше,

изплакваше тя мойте сълзи...

В лед се превръщаха те...

В ледени, разбити мечти...

Ти си момчето, за което бих дала това, което нямам дори!

Сърцето ми в храм се превърна,

събира за тебе всеки спомен...

И  НЕ... НЕ ще да те пусне...

Мислите ми... като че ли тебе чакаха...

Да мисля за тебе - не мога да спра!

Душата ми без тебе не може да живее...

Но кажи ми - какво е животът ми без теб?

Бездънна яма... отново болка и самота...

Хиляди сълзи, напразно изплакани...

Без тебе аз нищо не струвам...

Без тебе животът е просто БОКЛУК!

Няма лек за мойта болка...

До мен да си ти - това е моята мечта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Буба Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...