Стихът във страх не може да живее -
той ражда се във нежна светлина
и думите му - детско-бели -
пробуждат любовта.
Страхът във стих не може да живее -
той ражда се във мрачните недра,
във слънчев лъч не може да пребъде,
със сянка да убие любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Людмила Стоянова Todos los derechos reservados
Съжелявам ако не е според изискванията на сайта и не изглежда естетически добре, но това ми дойде на ум..Благодаря предварително за коментарите ви.. а също и за вашите, обичам градивната критика
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
