Стихът във страх не може да живее -
той ражда се във нежна светлина
и думите му - детско-бели -
пробуждат любовта.
Страхът във стих не може да живее -
той ражда се във мрачните недра,
във слънчев лъч не може да пребъде,
със сянка да убие любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Людмила Стоянова Todos los derechos reservados
Съжелявам ако не е според изискванията на сайта и не изглежда естетически добре, но това ми дойде на ум..Благодаря предварително за коментарите ви.. а също и за вашите, обичам градивната критика
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
