15 авг. 2009 г., 17:16

:))))))))))

622 0 3

 

Стихът във страх не може да живее -

той ражда се във нежна светлина

и думите му - детско-бели -

пробуждат любовта.

 

Страхът във стих не може да живее -

той ражда се във мрачните недра,

във слънчев лъч не може да пребъде,

със сянка да убие любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • не можах да измисля заглавие и предпочетох да покажа една дълга усмивка Съжелявам ако не е според изискванията на сайта и не изглежда естетически добре, но това ми дойде на ум..Благодаря предварително за коментарите ви.. а също и за вашите, обичам градивната критика
  • Според мене пък се връзва. А стихото е супер симетрично и готино. Без "заглавието", де.
  • последният ред не се връзва със смисъла на строфата. а "заглавието" заглавие ли е?

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...