15 авг. 2009 г., 17:16

:))))))))))

624 0 3

 

Стихът във страх не може да живее -

той ражда се във нежна светлина

и думите му - детско-бели -

пробуждат любовта.

 

Страхът във стих не може да живее -

той ражда се във мрачните недра,

във слънчев лъч не може да пребъде,

със сянка да убие любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • не можах да измисля заглавие и предпочетох да покажа една дълга усмивка Съжелявам ако не е според изискванията на сайта и не изглежда естетически добре, но това ми дойде на ум..Благодаря предварително за коментарите ви.. а също и за вашите, обичам градивната критика
  • Според мене пък се връзва. А стихото е супер симетрично и готино. Без "заглавието", де.
  • последният ред не се връзва със смисъла на строфата. а "заглавието" заглавие ли е?

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...