17 nov 2008, 7:54

*** 

  Poesía » De amor
798 0 3
***
И ето, идваш пак и чукаш на вратата,
казваш тихо, че не искаш да си сам.
Шепнеш, че е тежко да посрещаш сам зората и целия й ален плам.
Думите редят се бавно и в тях усещам самота,
и питам се дали да ти отключа, или да отпратя любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венелина Атанасова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??