Nov 17, 2008, 7:54 AM

*** 

  Poetry » Love
712 0 3
***

И ето, идваш пак и чукаш на вратата,

казваш тихо, че не искаш да си сам.

Шепнеш, че е тежко да посрещаш сам зората и целия й ален плам.

Думите редят се бавно и в тях усещам самота,

и питам се дали да ти отключа, или да отпратя любовта.


© Венелина Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??