ace (Ясен)
4 4
21 abr 2009, 19:09

* * * 

  Poesía
468 0 5

* * *
Любов силна, а тъй невъзможна,
чувства красиви, но толкова сложни...
Искам те, трябваш ми, моя прекрасна,
почти те докосвам нежно, но страстно...

Как искам всичко за малко да спре,
да докосна устни до твоето лице
и да открия поне за миг покоя душевен!
Един път истински да съм близо до тебе...

Но това се случва само в моите мечти,
всъщност толкоз далече от мене си ти,
събуждам се и изведнъж отново проглеждам,
за тази силна любов... не, няма надежда!

Затварям сърцето си в стъклена кутия,
така не мога да мечтая, но няма да го разбия.
Лъжа се сам, лъжа всеки ден,
лъжа, че не те искам близо до мен...

И така се измъчвам вече толкова време,
нося в душата си това тежко бреме,
виждам те всеки ден и уж сме си близки,
но ти никога няма да разбереш истинските ми мисли!...

Мисли и чувства, които не мога да отрека,
които ме карат да те искам и да греша...
Любов тъй чиста и все пак невъзможна,
чувства красиви, далечни и сложни!...

© Ясен Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • :*
  • Благодаря отново!
  • Любов силна, а тъй невъзможна,
    чувства красиви, но толкова сложни...
    Искам те, трябваш ми, моя прекрасна,
    почти те докосвам нежно, но страстно..

    Поздрави за това което си казал, Ясене !!
  • Благодаря! Определено имам нужда от подобни думи! И да имам и още но нямах време да ги кача
  • Добре дошъл! Много силно и оригинално стихотворение за възрастта ти! Надявам се, че имаш и други!
Propuestas
: ??:??