* * *
* * *
Любов силна, а тъй невъзможна,
чувства красиви, но толкова сложни...
Искам те, трябваш ми, моя прекрасна,
почти те докосвам нежно, но страстно...
Как искам всичко за малко да спре,
да докосна устни до твоето лице
и да открия поне за миг покоя душевен!
Един път истински да съм близо до тебе...
Но това се случва само в моите мечти,
всъщност толкоз далече от мене си ти,
събуждам се и изведнъж отново проглеждам,
за тази силна любов... не, няма надежда!
Затварям сърцето си в стъклена кутия,
така не мога да мечтая, но няма да го разбия.
Лъжа се сам, лъжа всеки ден,
лъжа, че не те искам близо до мен...
И така се измъчвам вече толкова време,
нося в душата си това тежко бреме,
виждам те всеки ден и уж сме си близки,
но ти никога няма да разбереш истинските ми мисли!...
Мисли и чувства, които не мога да отрека,
които ме карат да те искам и да греша...
Любов тъй чиста и все пак невъзможна,
чувства красиви, далечни и сложни!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Все права защищены
