... Танц на светлината...
Лицето отново е обляно в сълзи.
Слънчев лъч прокрадва се
и езерото от тъга
той опитва се
да пресуши.
Сърцето плахо с надежда свири
и тътените мрачни
някак си надвива.
Светлина, облечена във вяра,
отново ще танцува!
Помислите страшни
безсилно
пред нея
ще се поклонят!
Дъга, искрящо ясна,
в тебе разцъфтява.
Кошмарът свършва...
а сърцето - дори запява.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
