26 oct 2023, 22:23

***

  Poesía » Otra
606 2 4

Какво, че с черна роза

                      е закичен делникът

и безпризорно куче

                      дебне хората?!

Дъгата, птиците, смехът

                      от тях отделят ни,

спасяват ни

                      с небесното си творчество.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Antoaneta Karaivanova Pavlova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за добрите думи и поздравления! Не е необходимо да обясняваме на никого - той или "вижда", или не. Затова всеки един от нас е уникален и неповторим.
  • Много е хубаво и звучи като сентенция!
    Поздравления, Антоанета!🌹
  • Разкош!
  • Пробвай да го обясниш на черногледците... Но пък от друга страна всеки има право на виждане. А Омар Хаям е бил познавач на човешката природа, макар да е живял преди векове.

    В един прозорец гледали са двама.
    Единият видял дъжда и кал.
    Другият – зеленината, пролет и небето синьо.
    В един прозорец гледали са двама.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...