* * *
901
0
2
Да живея ли, щом животът
прилича на Ад?
Поглеждайки тихо назад:
онези тъжни слова,
изтръгнати с пламък и жар
от душата,
оставили тиха следа -
пустотата и болката в погледа;
онази дума, изписана с Огън,
захвърли Мечтата
на прага на нищото.
В Разруха вехне душата,
всеки ден е мрачна Агония -
днес горчи повече Залъкът.
Да живея ли, щом животът
прилича на Ад?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Паулина Зарева Todos los derechos reservados
