Aug 9, 2009, 11:56 PM

* * *

  Poetry » Civic
891 0 2

Да живея ли, щом животът

прилича на Ад?

Поглеждайки тихо назад:

онези тъжни слова,

изтръгнати с пламък и жар

от душата,

оставили тиха следа -

пустотата и болката в погледа;

 

онази дума, изписана с Огън,

захвърли Мечтата

на прага на нищото.

В Разруха вехне душата,

всеки ден е мрачна Агония -

днес горчи повече Залъкът.

Да живея ли, щом животът

прилича на Ад?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паулина Зарева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Седемнайстата година беше най-хубавата в живота ми, това го осъзнах съвсем наскоро
    Паулина, каквото и да си мислиш сега, животът е хубав... или по-скоро е такъв, какъвто си го направиш! Поздрави, желая ти повече опитимизъм!
  • На 17 Г. живота е прекрасен.Живей и се радвай! Бори се за своето щастие!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...