Гледа ме луната някак странно,
сякаш нещо иска да ми каже,
да си тръгна е скандално рано,
остана ли, сърцето пак ще ме накаже.
Ще се скрия в някой нежен стих
сама на себе си ще се предам
простила бях... и пак простих,
сама изпепелих се в черен плам.
Не намирам смисъл моите устни
да шептят отново с твоя глас,
сърцето ми дори и да се пръсне,
душата ми ще се превърне в страст.