***********

Nov 16, 2008, 9:02 PM

Poetry » Love

437 0 0

Гледа ме луната някак странно,

сякаш нещо иска да ми каже,

да си тръгна е скандално рано,

остана ли, сърцето пак ще ме накаже.

Ще се скрия в някой нежен стих

сама на себе си ще се предам

простила бях... и пак простих,

сама изпепелих се в черен плам.

Не намирам смисъл моите устни

да шептят отново с твоя глас,

сърцето ми дори и да се пръсне,

душата ми ще се превърне в страст.

Please sign in with your account so you can comment and vote.