25 jul 2021, 17:18  

* * * 

  Poesía
823 20 14

За  да се стоплим от студа на думите

                                                  мълчим

и с плаха болка се надяваме...

докато във мълчанието изгорим

и после въглените си продаваме.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Истинско бижу !!! Високи карати на материала и също така - високо качество на обработката !!!
  • Малко е да кажа, че е прекрасно!!!
  • Много обичам такива еднокуплетни стихотворения, особено когато носят интелигентен пълнокръвен заряд като резултат от твоето перо, Младене! Поздравления!😃
  • Блестяща поезия, Младене! Както винаги! 😊
  • Мъдро и въздействащо! Поздравления!
  • Понякога мълчим, за да не нараним. Но това мълчание изгаря нас самите. Поздравления!
  • Много красива и извисена поетична образност в рамките на едно четиристишие! Студът на думите може да предизвика бурен пожар в душите ни и да ги изпепелява до черно, като остават само въглените на изгорялата любов. Много майсторски и талантливо написан стих, който покорява с прозорливостта и различието си. Поздравления, скъпи приятелю!
  • А въглените...те са отчаянието
    на изгореното в мълчанието.
  • Прочетох го и в обратната посока, силно, поетично, замислещо! Поздравления
  • Остроумно, лаконично и поетично! Паздравления!
  • Ако мълчанието е внушено, чрез тази лаконичност, то много е постигнато в тези четири стиха. Аз лично въглените бих ги хвърлила в пиедестала на изкуството. Въпреки, че какво значи изкуство, ако то не може да направи живота по-красив, и изобщо кой си хвърля парите по него, не ми е ясно и вече не искам да знам. Желая ти много здраве, Младене!
  • Мъдрост и дълбочина на думите...Хареса ми!
  • Много дълбоко, смислено и истинско! Аплодирам!
  • Младене, много ми хареса! Страхотно постигнато, остави ме без дъх!
Propuestas
: ??:??