* * *
За да се стоплим от студа на думите
мълчим
и с плаха болка се надяваме...
докато във мълчанието изгорим
и после въглените си продаваме.
© Младен Мисана All rights reserved.
Jul 25, 2021, 5:18 PM
Comments
Comments
-
Истинско бижу !!! Високи карати на материала и също така - високо качество на обработката !!! -
-
Много обичам такива еднокуплетни стихотворения, особено когато носят интелигентен пълнокръвен заряд като резултат от твоето перо, Младене! Поздравления!😃 -
-
Editor's choice
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
