Колкото и да се опитвам да избягам от мисълта,
че за всички лоши неща аз нося цялата вина,
винаги срещу мен сянка черна застава
и че греша във всичко да ми казва не престава.
Тази черна сянка се роди във мен
преди години заедно с най-черния ми ден.
Доста хора опитаха да ми отнемат стремежа
да постигна своето и да ме хванат във мрежа.
Край мен народ много, а бях винаги сама
в този мрачен град-убиец на моята душа,
събрал в себе си де що има пороци,
учещ децата да са подмазвачи, а не борци.
Мислех, че имам идеали, но грешах
и ето днес всичко се превръща във прах.
Само една зеленоока звезда с мен се смее
и се моля на Бог цял живот да съм с нея.
В щастие и нещастие,в радост и тъга,
всичко, което искам от живота е това.
Обичам, но как да се върна отново там,
Където ден и нощ горях в този адски плам?
Там, в града-убиец на мечти,
където всяка ценност и цел са пари.
Брат на брата си забива ножа…
Желая на всичко това край да сложа.
Но как като знам, че моят блян там живее?
Ах, как искам отново с мен да се смее!
Достатъчно видях, достатъчно страдах,
стига толкова сълзи проливах и падах!
Аз тръгвам, ако искаш ела и Ти.
Не бих понесла още повече лъжи.
И заминах от града-убиец на всичко красиво,
със мисълта, че ще живея щастливо.
Но част от него остана завинаги с мен
и тази черна сянка ме следва всеки ден.
Казва: ”Аз съм в кръвта ти,в твоето име,
хайде,давай де,изгони ме!”
Има един единствен начин - и аз със нея,
но дали навън някой за мен не живее?
Дали някой от мен няма нужда…
Дали все пак нещо хубаво не събуждам…
Ако Ти ме обичаш, прошепни ми го сега,
аз няма без обич още много да издържа.
Тук е място да благодаря на теб, моя любов,
че разби всичко, за което мечтах цял живот,
че ме направи още по-тъжна и сама
и че доубиваш парченцето моя душа.
Много изгубих и много бях наранена
в града-убиец на всичко ценно за мене.
Раздавах мечти,а получих омраза,
но отказвам в тази кал да лазя.
Остана ми едно и него няма да предам -
вярата, че Ти ме чакаш някъде там!