(Посветено е на дядо ми Антон)
Небесни порти в съня ми се отворят
и тайничко в него влизаш ти.
Аз сълзи от щастие отронвам,
стой! Недей да си тръгваш ти.
Осезавам липсата ти силно
споменът за теб в душата пазя.
Ти за мен баща духовен беше
в дланите ти аз отраснах.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктория Милчева Todos los derechos reservados
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
