deskata710 (Деси Вълкова)
16 10
1 jun 2011, 23:39

**** 

  Poesía » De amor
828 0 1

Когато слънцето се скрие
и луната се яви,
мисли грешни ме обземат
за любов помежду ни.
Накрая аз разбирам,
че небето гледам вече час,
а теб те няма тук
и си някъде далеч
и те викам аз без глас.
Любовта ни е гореща,
но ти не си до мен,
звездите гледам със надежда,
че ще дойдеш някой ден!

© Деси Вълкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Надеждата умира последна, за това никога не спираме да се надяваме! Поздрави!
Propuestas
: ??:??