deskata710 (Деси Вълкова)
16 10
Jun 1, 2011, 11:39 PM

**** 

  Poetry » Love
946 0 1

Когато слънцето се скрие
и луната се яви,
мисли грешни ме обземат
за любов помежду ни.
Накрая аз разбирам,
че небето гледам вече час,
а теб те няма тук
и си някъде далеч
и те викам аз без глас.
Любовта ни е гореща,
но ти не си до мен,
звездите гледам със надежда,
че ще дойдеш някой ден!

© Деси Вълкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Надеждата умира последна, за това никога не спираме да се надяваме! Поздрави!
Random works
: ??:??