24 nov 2020, 21:56  

***

  Poesía
673 13 10

Раздялата е малка смърт,
една бръчка в челото на дните...
един пресъхнал слънчев лъч.
Не мога да пресмятам чувствата.
Усещам топлата вълна в сърцето.
Ала брегът пред погледа изгубва се
под кървавите отражения в небето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • “ Под кървавите отражения в небето.” - раздялата-малка смърт кърви и се отразява в небето....!!!! Всички думи са излишни.
  • Не мога да пресмятам чувствата.
    Никой не може, приятелю...но ти си го казал като противостояние и допълване едновременно на следващото
    Усещам топлата вълна в сърцето.
    !
    Знаеш мнението ми- неподражаем в усета за обреченост!
  • Има произведения, съставени от стотици думи и пак не успяват да внушат на читателя същината, а тук твоята "раздяла" буквално ескалира, въпреки краткостта на стихотворението. Младене, приеми поздрав и от мен!
  • Стаена емоция, силна страст, разбираема философия.
  • Заковано!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...