Nov 24, 2020, 9:56 PM  

***

  Poetry
666 13 10

Раздялата е малка смърт,
една бръчка в челото на дните...
един пресъхнал слънчев лъч.
Не мога да пресмятам чувствата.
Усещам топлата вълна в сърцето.
Ала брегът пред погледа изгубва се
под кървавите отражения в небето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • “ Под кървавите отражения в небето.” - раздялата-малка смърт кърви и се отразява в небето....!!!! Всички думи са излишни.
  • Не мога да пресмятам чувствата.
    Никой не може, приятелю...но ти си го казал като противостояние и допълване едновременно на следващото
    Усещам топлата вълна в сърцето.
    !
    Знаеш мнението ми- неподражаем в усета за обреченост!
  • Има произведения, съставени от стотици думи и пак не успяват да внушат на читателя същината, а тук твоята "раздяла" буквално ескалира, въпреки краткостта на стихотворението. Младене, приеми поздрав и от мен!
  • Стаена емоция, силна страст, разбираема философия.
  • Заковано!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...