4 ene 2015, 22:12

* * *

  Poesía
801 0 2

винаги
съм търсила любов,
а когато ме застигна,
я отричам.

 

животът
е достатъчно жесток;
невъзможно не желая
да обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Щом е невъзможна, отминавай.
    Ще дойде и възможната...
    Поздрави!
  • Миниатюрката ти е чудесна,но това, което казваш с толкова малко думи е страшно!
    Да, животът е страшен, мило момиче, но ти търсиш непрекъснато любов.Това е съвсем нормално, а любовта е тази, която преобразява и
    дава светлина.
    Не забравяй никога, че Бог е любов!
    Желая ти цялото щастие на земята! Лека вечер!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...