4.01.2015 г., 22:12

* * *

796 0 2

винаги
съм търсила любов,
а когато ме застигна,
я отричам.

 

животът
е достатъчно жесток;
невъзможно не желая
да обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щом е невъзможна, отминавай.
    Ще дойде и възможната...
    Поздрави!
  • Миниатюрката ти е чудесна,но това, което казваш с толкова малко думи е страшно!
    Да, животът е страшен, мило момиче, но ти търсиш непрекъснато любов.Това е съвсем нормално, а любовта е тази, която преобразява и
    дава светлина.
    Не забравяй никога, че Бог е любов!
    Желая ти цялото щастие на земята! Лека вечер!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...