4.01.2015 г., 22:12

* * *

795 0 2

винаги
съм търсила любов,
а когато ме застигна,
я отричам.

 

животът
е достатъчно жесток;
невъзможно не желая
да обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щом е невъзможна, отминавай.
    Ще дойде и възможната...
    Поздрави!
  • Миниатюрката ти е чудесна,но това, което казваш с толкова малко думи е страшно!
    Да, животът е страшен, мило момиче, но ти търсиш непрекъснато любов.Това е съвсем нормално, а любовта е тази, която преобразява и
    дава светлина.
    Не забравяй никога, че Бог е любов!
    Желая ти цялото щастие на земята! Лека вечер!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...