*******
Сънувах те с отворени очи...
Ръка протегнах, за да те докосна –
ликът ти затрептя и се разтвори в тишината
като ефирно езерно видение...
Сънувах те, любов!
*******
„Добър човек ли съм?” – попитах Слънцето,
което заслепяваше очите ми.
И отговорът-лъч прониза ме веднага –
„Не по-добър от всеки друг!”
© Мария Маринова Todos los derechos reservados
Прегръщам те!