Oct 14, 2010, 12:17 AM

***** 

  Poetry » Love
990 0 2
*******
Сънувах те с отворени очи...
Ръка протегнах, за да те докосна –
ликът ти затрептя и се разтвори в тишината
като ефирно езерно видение...
Сънувах те, любов!
*******
„Добър човек ли съм?” – попитах Слънцето,
което заслепяваше очите ми.
И отговорът-лъч прониза ме веднага –
„Не по-добър от всеки друг!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Маринова All rights reserved.

Random works
: ??:??