27 mar 2011, 17:50

* * *

  Poesía
1K 0 8

Не отваряй очи, моя тиха любов, не поглеждай,

утре пак ще стоим във различни ъгли на живота,

няма път между нас, в някой мъничък миг да се срещнем,

затова не отваряй все още очи...

 

Аз не съм като теб, моя тиха любов, не очаквам,

нямам думи, усмивки и вещи за всякакъв случай,

не умея във мъдрото утро да виждам по-ясно,

затова не отваряй все още очи...

 

Там, отвъд този миг, моя тиха любов, е студено

и денят е прегризал на топлата вечер ръцете,

там боли до безкрай и сънят все не идва навреме,

затова... не отваряй очи...

 

* * *

 

Замълчи, моя тиха любов, твърде дълго бе късно,

в друго време на този живот ние още се случваме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Замълчи, моя тиха любов, твърде дълго бе късно,
    в друго време на този живот ние още се случваме...

    !!!

    Много хубав стих, аплодисменти!!!
  • Хей, здрасти , май влизам рядко последно време...
    Благодаря за прочита.
  • С малко закъснение - благодаря!
  • "нямам думи, усмивки и вещи за всякакъв случай,"

    И аз нямам думи да изразя възхищението си.Аплодисменти!
  • Харесах!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...