27.03.2011 г., 17:50

* * *

995 0 8

Не отваряй очи, моя тиха любов, не поглеждай,

утре пак ще стоим във различни ъгли на живота,

няма път между нас, в някой мъничък миг да се срещнем,

затова не отваряй все още очи...

 

Аз не съм като теб, моя тиха любов, не очаквам,

нямам думи, усмивки и вещи за всякакъв случай,

не умея във мъдрото утро да виждам по-ясно,

затова не отваряй все още очи...

 

Там, отвъд този миг, моя тиха любов, е студено

и денят е прегризал на топлата вечер ръцете,

там боли до безкрай и сънят все не идва навреме,

затова... не отваряй очи...

 

* * *

 

Замълчи, моя тиха любов, твърде дълго бе късно,

в друго време на този живот ние още се случваме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Замълчи, моя тиха любов, твърде дълго бе късно,
    в друго време на този живот ние още се случваме...

    !!!

    Много хубав стих, аплодисменти!!!
  • Хей, здрасти , май влизам рядко последно време...
    Благодаря за прочита.
  • С малко закъснение - благодаря!
  • "нямам думи, усмивки и вещи за всякакъв случай,"

    И аз нямам думи да изразя възхищението си.Аплодисменти!
  • Харесах!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...