28 jun 2009, 22:30

* * *

  Poesía
634 0 0

 

ВЪЗРОДЕНО МИНАЛО

 

 

Остана в съзнанието ми случка,
там - на мъхчето, на височината
с изглед срещу планината,
се запечата като снимка едно сияние прекрасно.
И затаихме дъх, за да си кажем,
как така, след многото години,
изплува споменът за онези сини
вълни, предизвикани с греблата,
а слънцето искрящо отразяваше водата.
С притворени очи, далеч във времето се върна ти
и сподели с мен какво си спомняш за този ден.
С усмивка те погледнах и осъзнах,
колко сила има в нежността, 
когато двама сме  и свържем мисълта,
отнасяме се в далечината,
а всъщност сме пораснали и зрели,
но в сърцето тайничко копнели,
отново да се съберем, за да разкажем и поберем
онези, малките неща, онези сладките слънца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...