8 dic 2021, 10:38  

8. 12. 2021

  Poesía » Otra
1.4K 4 1

По пътя дълъг криволичи
такси от вестникарски лист.
Небе с елмази и момиче
и погледът детински чист.

В полета ягодови скрита
линее вчера, от тъга.
Приятелите някой пита,
ще му помогнат ли сега.

Китарен звън небето пали,
мечтателят неостарял,
до дългата висока Сали,
пак "Представи си" е запял.

Осъмва и непроменен е,
все между не и да света.
Но има я и в теб и в мене,
и нека бъде! Мъдростта.
 
 


 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...