По пътя дълъг криволичи
такси от вестникарски лист.
Небе с елмази и момиче
и погледът детински чист.
В полета ягодови скрита
линее вчера, от тъга.
Приятелите някой пита,
ще му помогнат ли сега.
Китарен звън небето пали,
мечтателят неостарял,
до дългата висока Сали,
пак "Представи си" е запял.
Осъмва и непроменен е,
все между не и да света.
Но има я и в теб и в мене,
и нека бъде! Мъдростта.
© Надежда Ангелова Всички права запазени