Един обичам, а пък друг ме обича -
вечно болната тема на младите...
Този луд е по мен, а пък онзи,
държи се сякаш не се и познаваме...
Когато поиска, е с мене,
а пък другия? - той вечно е верен...
Друга той не поглежда,
но аз не изпитвам нищо към него!
"Той е принцът" - аз често повтарям си,
но и другият "не е за изхвърляне"...
май накрая, от толкова мисли,
без един ще остана в живота си...
© Илияна Димитрова Todos los derechos reservados
поздрав и прегръдка за стиха,мила!