fire_lovka (Габриела Симеонова)
15 44
4 may 2009, 0:54

* * * 

  Poesía » De amor
620 0 2

С какво заслужих това?
Дори не искаш да ми отговориш.
Нима аз имах вина?
Не желаеш и да спориш.

Толкова си бил нараняван преди...
сега нараняваш мен.
Ще ти олекне ли? Ще изчезнат ли всички следи
от онази, която сърцето ти разби, онази преди мен?

Доволен бъди да знаеш,
че разплакваш ме всеки ден!
Надявам се за това да мечтаеш
и с всяка моя сълза да отброяваш изминалия ден.

Аз мога да продължавам още дълго така,
боли ме, но няма да спра,
защото Любовта не ще ме остави сама
да страдам по теб, Тя ще ми намери спътник в срама.

Срамно е, аз - Силната, да плача и тъжа,
да призная, че ти си победил
и с мълчанието си ме караш също да замълча,
да затворя очи, защото не зная къде си се скрил.

Страхуваше се, че ще те напусна
като онази от миналото ти разочарование.
Бъди щастлив, аз просто ще те пусна
да дириш някоя по-добра от мен, не ти желая ново разкаяние.

© Габриела Симеонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За пореден път се обеждавам че когато човек обича, е мазохист към себе си. Давай само напред и нагоре обичам те
  • Явно, че е доста изстрадано, но...
    ( опитай да посъкратиш дългите изречения)
    Успех!
Propuestas
: ??:??