24 jun 2009, 20:26

* * *

  Poesía
1.1K 0 7

Ти искаш стих на теб да посветя.

Аз също искам много да ти пиша...

Да можех, всички хубави неща

бих сбрала, бъдещето твое да закича.

 

Дарила бих те първо с младостта,

да бъдеш вечно млад, дори във бяла зима,

бих сбрала най-уханните цветя,

на пролетта дъха в живота ти да има.

 

Дарила бих те с щастие и обич -

дори в годините на твойта зряла есен

приятел скъп да имаш и да може

животът ти да бъде чудна песен.

 

Да бях фея или вълшебница добра,

да притежавах силата на обичта голяма,

премахнала бих от сърцето ти скръбта -

нещастие и скръб в живота ти да няма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...