Jun 24, 2009, 8:26 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 7

Ти искаш стих на теб да посветя.

Аз също искам много да ти пиша...

Да можех, всички хубави неща

бих сбрала, бъдещето твое да закича.

 

Дарила бих те първо с младостта,

да бъдеш вечно млад, дори във бяла зима,

бих сбрала най-уханните цветя,

на пролетта дъха в живота ти да има.

 

Дарила бих те с щастие и обич -

дори в годините на твойта зряла есен

приятел скъп да имаш и да може

животът ти да бъде чудна песен.

 

Да бях фея или вълшебница добра,

да притежавах силата на обичта голяма,

премахнала бих от сърцето ти скръбта -

нещастие и скръб в живота ти да няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...