* * *
937
1
1
Ти не си този, който се целеше нощем, по тихо,
на звездите в сърцата, прелели от кръв и сребро,
ти си този, в когото поникват звездите. И скришом,
без да знаят, ги пускаш да хващат стрели и любов.
Ти не си този, който остави на прага вода
и парченце луна за нощта ми – да има утеха,
ти създаде живота без прагове, за да не са
нужни никога тази утеха и тази луна.
Ти не си този, който разпръсна съня ми на светло
и показа на целия свят колко много блести,
ти измисли света, за да има сънят ми утеха,
че, когато е време, не сам ще затвори очи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
