Ти не си този, който се целеше нощем, по тихо,

на звездите в сърцата, прелели от кръв и сребро,

ти си този, в когото поникват звездите. И скришом,

без да знаят, ги пускаш да хващат стрели и любов.

Ти не си този, който остави на прага вода

и парченце луна за нощта ми – да има утеха,

ти създаде живота без прагове, за да не са

нужни никога тази утеха и тази луна.

Ти не си този, който разпръсна съня ми на светло

и показа на целия свят колко много блести,

ти измисли света, за да има сънят ми утеха,

че, когато е време, не сам ще затвори очи.