Защо сме такива?
Идваме и си отиваме.
Искаме, но не знаем какво.
Връщаме се, но пак си тръгваме.
И искаме нещо от живота,
но и ние не знаем какво.
Дали ни трябва  капчица любов.
Или просто малко вяра във себе си.
Вяра, че и ти заслужаваш щастието,
че и ти си човек като всички нас,
че и ти можеш да сбъднеш мечтите си,
че утрешният ден ще направи мирогледа ти  различен
и отново ще изпиташ онази тръпка.
Тръпката от приятелството,
от любовта, от усмивката на малкото човече до теб.
И ще почувстваш, че отново живееш.
Отново ще покажеш на света, че ти заслужаваш,
заслужаваш да си сред него,
заслужаваш уважението му.
Аз ще бъда там.
Ще те аплодирам.
И ще се надявам всичко да е както преди.
Този ден ще дойде.
И ти отново ще повярваш във себе си.
Вярата, която изгуби преди години.
Не, ти не я изгуби, просто я скри дълбоко в себе си.
От страх  някой да не види
какво криеш зад тези каменни стени
и  да те накара да се чувстваш отново жив.
Но този ден ще дойде
и ти ще счупиш каменните стени
и отново ще разцъфнеш като цвете,
като ангел, дошъл да ни покаже красотата на този свят