28.05.2011 г., 10:53

***

898 0 0

Защо сме такива?
Идваме и си отиваме.
Искаме, но не знаем какво.
Връщаме се, но пак си тръгваме.
И искаме нещо от живота,
но и ние не знаем какво.
Дали ни трябва  капчица любов.
Или просто малко вяра във себе си.
Вяра, че и ти заслужаваш щастието,
че и ти си човек като всички нас,
че и ти можеш да сбъднеш мечтите си,
че утрешният ден ще направи мирогледа ти  различен
и отново ще изпиташ онази тръпка.
Тръпката от приятелството,
от любовта, от усмивката на малкото човече до теб.
И ще почувстваш, че отново живееш.
Отново ще покажеш на света, че ти заслужаваш,
заслужаваш да си сред него,
заслужаваш уважението му.
Аз ще бъда там.
Ще те аплодирам.
И ще се надявам всичко да е както преди.
Този ден ще дойде.
И ти отново ще повярваш във себе си.
Вярата, която изгуби преди години.
Не, ти не я изгуби, просто я скри дълбоко в себе си.
От страх  някой да не види
какво криеш зад тези каменни стени
и  да те накара да се чувстваш отново жив.
Но този ден ще дойде
и ти ще счупиш каменните стени
и отново ще разцъфнеш като цвете,
като ангел, дошъл да ни покаже красотата на този свят

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....