3 sept 2014, 23:26

* * *

  Poesía
784 0 0

И смисъла си ти, и дните ми в него.

Дори да ти прости, ще бъде временно.

Можеш ли да обясниш

непостоянството на времето.

Можеш ли да затвърдиш

 приятелството с откровението?

Можеш и да бягаш, да отлагаш,

можеш и на сън да се надяваш,

можеш да играеш леко вдясно,

леко вляво, да не става тясно...

И ето, самотата е блажена 

и във празнотата отегчена

във любовта си ще съм все вглъбена.

Заоблачен, във дума украсен.

Отглеждан с всеки следващ ден,

светъл  лъч, изгряващ в мен,

ще бъдеш там до сетния ми  ден.

Сметка  платена!

Мечта отдалечена!

Звезда увеличена!

Сама уединена...

ще бъда силуета

на поета... 

Красив е пируета

на луната и небето!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...