Sep 3, 2014, 11:26 PM

* * *

  Poetry
782 0 0

И смисъла си ти, и дните ми в него.

Дори да ти прости, ще бъде временно.

Можеш ли да обясниш

непостоянството на времето.

Можеш ли да затвърдиш

 приятелството с откровението?

Можеш и да бягаш, да отлагаш,

можеш и на сън да се надяваш,

можеш да играеш леко вдясно,

леко вляво, да не става тясно...

И ето, самотата е блажена 

и във празнотата отегчена

във любовта си ще съм все вглъбена.

Заоблачен, във дума украсен.

Отглеждан с всеки следващ ден,

светъл  лъч, изгряващ в мен,

ще бъдеш там до сетния ми  ден.

Сметка  платена!

Мечта отдалечена!

Звезда увеличена!

Сама уединена...

ще бъда силуета

на поета... 

Красив е пируета

на луната и небето!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...