9 mar 2019, 5:38

*******%

  Poesía
417 0 0

спри спри та спри
няма пък да спра
не ми пука нито за времето
нито за реда

 

претенции като на принцеса
пък празна глава
имаш се за кокона
а всъщност си изчезваща страна

 

снегът вали от твоите очи
мечтите на кристали станаха уви
желязно е сърцето пълно със ръжда
как искаш вече да спра

 

мъглата и вулканът нямат край
лава бълваш всеки вече знай
не си това което беше пролетта
и розите ги е страх от тая ти страна

 

бягство е от невъзможната душа
спирка няма и няма и да спра
обичам те до тук вече знай
но на всичко на пук слагам край

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...