Mar 9, 2019, 5:38 AM

*******%

  Poetry
414 0 0

спри спри та спри
няма пък да спра
не ми пука нито за времето
нито за реда

 

претенции като на принцеса
пък празна глава
имаш се за кокона
а всъщност си изчезваща страна

 

снегът вали от твоите очи
мечтите на кристали станаха уви
желязно е сърцето пълно със ръжда
как искаш вече да спра

 

мъглата и вулканът нямат край
лава бълваш всеки вече знай
не си това което беше пролетта
и розите ги е страх от тая ти страна

 

бягство е от невъзможната душа
спирка няма и няма и да спра
обичам те до тук вече знай
но на всичко на пук слагам край

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Всемнелюб All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...