Mar 9, 2019, 5:38 AM

*******%

  Poetry
415 0 0

спри спри та спри
няма пък да спра
не ми пука нито за времето
нито за реда

 

претенции като на принцеса
пък празна глава
имаш се за кокона
а всъщност си изчезваща страна

 

снегът вали от твоите очи
мечтите на кристали станаха уви
желязно е сърцето пълно със ръжда
как искаш вече да спра

 

мъглата и вулканът нямат край
лава бълваш всеки вече знай
не си това което беше пролетта
и розите ги е страх от тая ти страна

 

бягство е от невъзможната душа
спирка няма и няма и да спра
обичам те до тук вече знай
но на всичко на пук слагам край

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Всемнелюб All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...