19 jul 2007, 13:08

* * *

  Poesía
716 0 2

Прокълнат човек. Нищожна личност.
Погубена душа. Забравена същност.
Безплодно съществуване,
безкрайна загуба на време.


Съзрял Бог,
но избрал земното.
Докоснал се до рая,
но не вкусил любовта.


Нима това съм аз? - Човекът.
Твар изящна, твар съвършена,
стремително вървяща към греха
и злокобно омърсяваща света.


Да. Това съм АЗ, човекът,
дружащ със самотата.
Да. Това съм АЗ, човекът,
възлюбил сатаната.







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ахмед Ахмедов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошъл...Пиши още...МОЖЕШ...
  • разлюби сатаната и залюби момата,за да избягаш от самотата.Добре дошъл и поздрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...