... А аз се моля ти да си пиян...
Небето отразява се в очите ти,
а аз са молех, аз съм там.
В съня ми пресуших очите ти,
наяве - гледам те пиян.
И твойта лудост пак ме приземява
тук във твоите ръце.
Твойта сила в мен остава
тежка, ала с маска на перце.
В очите ти е изрисуван
божествения кръг на вечността
и с този поглед извоюван
разсичаш ти съня.
По скулите сълзи се стичат,
а аз се моля ти да си пиян,
за да могат да надничат
спомени или пък просто блян...
Желая във косите ти да пренощувам,
да се давя в капките сълзи.
Желая го и те сънувам,
спяща срещу теб и ме боли...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надя Стоянова Todos los derechos reservados
