25 may 2008, 1:30

А бяхме...

  Poesía
708 0 1
 

А бяхме

и щяхме,

но друг път поехме...

Желахме,

мечтахме,

а нищо не взехме...

 

Щом имахме,

давахме,

обич раздавахме...

 

Но, уви, си останахме празни...

 

Щом можехме,

правехме,

от себе си крадохме...

 

Но, уви, не получихме нищо...

 

...................................................

 

Наивни фантазьори...

Пътят дори не е наполовин изминат!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Божественото е в даването...
    и душата ти винаги е пълна...
    много ме хареса това себераздаване...
    с обич, Лили.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...