Patrizzia (Надежда Ангелова)
2258 18497
9 may 2021, 17:43

А кестени диви така неизменно цъфтят 

  Poesía » Filosófica
298 4 12

В дланта ми се свива уплашено странното време,
а кестени диви така неизменно цъфтят.
Не е измеримо, което не може да вземе –
душите на луди – крепящи изгнилият свят.

 

И не, че са праведни, нито е толкова сложно.
А просто летят и не знаят, и как се пълзи.
Морето вълните горчиви им влива, подкожно
и в стихове пясъкът хруска, и капят сълзи.

 

Въртят ги среднощно от влагата старите кости.
И стихове пишат – делфини, таляни и сол.
Практично човечество – всъщност е толкова просто –
роденият гол, си отива и беден, и гол.

 

Затуй и дори на човешката мъка обръгнал,
помни, че додето дошъл си и вече си тръгнал.

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??