9 мая 2021 г., 17:43
А кестени диви така неизменно цъфтят
В дланта ми се свива уплашено странното време,
а кестени диви така неизменно цъфтят.
Не е измеримо, което не може да вземе –
душите на луди – крепящи изгнилият свят.
И не, че са праведни, нито е толкова сложно.
А просто летят и не знаят, и как се пълзи.
Морето вълните горчиви им влива, подкожно
и в стихове пясъкът хруска, и капят сълзи.
Въртят ги среднощно от влагата старите кости.
И стихове пишат – делфини, таляни и сол.
Практично човечество – всъщност е толкова просто –
роденият гол, си отива и беден, и гол. ...
а кестени диви така неизменно цъфтят.
Не е измеримо, което не може да вземе –
душите на луди – крепящи изгнилият свят.
И не, че са праведни, нито е толкова сложно.
А просто летят и не знаят, и как се пълзи.
Морето вълните горчиви им влива, подкожно
и в стихове пясъкът хруска, и капят сълзи.
Въртят ги среднощно от влагата старите кости.
И стихове пишат – делфини, таляни и сол.
Практично човечество – всъщност е толкова просто –
роденият гол, си отива и беден, и гол. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Надежда Ангелова Все права защищены
Предложения
-
-
Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
-
Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...
-
Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
