Питаш ме защо не се обаждам
ни на скайпа, ни дори на лични.
Не се обаждам, защото ми горчи
за теб, за мен, изобщо за живота
и за това, че все напред върви
и нищо, никога не се завръща.
А само преди няколко години
бяхме други, безгрижни и щастливи,
творяхме и флиртувахме на воля
и часовете неусетно си вървяха,
а сега сме с клюмнали глави,
затънали в тъга и безпаричие.
Помниш ли когато бяхме шест
и диалози водехме във рими,
и как очаквахме с огромен интерес
кой по-хитро ще ни отговори.
Къде са тия времена сега,
защо изпитвам само адска мъка,
нали все още тука е света
и пак съм се оцъклил във монитора.
Да, знам в живота има много скръб
пораждана от гадните раздели,
бяхме много, но къде ли са сега
и какво ли съдбата им е сторила.
Не съм единствен, зная го добре,
в нета пълно е със тъжни хора
и всеки иска някой да го разбере
и ако може, да му е опора.
Как искам на поне един човек
да съм дал увереност и сила,
когато до полуда е тъжал
и нощните кошмари са го будили,
и с моя помощ е някак оцелял,
а може някога пък той да ми помогне.
Кушел
http://kushel.blog.bg/drugi/2013/06/02/a-moje-niakoga-pyk-toi-da-mi-pomogne.1116266
© Куш Todos los derechos reservados